Bastet (Любка Христова)
9 19
Aug 15, 2009, 12:10 PM

Орис 

  Poetry
895 0 3

В дъното на многолика гара,

в ъгъла до кофата с боклук,

една несбъдната мечта догаря,

но кой ли го е грижа тук?

 

Под купчина от дрипи и парцали,

с изпепелено от мъката лице,

нашето безмълвно отрицание

плахо протяга за милост ръце.

 

Изхвърлено от коловоза на живота,

преминаващ покрай него като сън,

то в самотата си потръпва,

но кой ли го е грижа вън?

 

И като в приказка позната

за омагьосания свят на фея зла,

пред нощта на чудесата чака

неизплаканата майчина сълза...

© Любка Христова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Силен стих!
  • Очароваха ме усещанията ти..и макарче по формата има леко разминаване, творбата ти остави у мен необикновено чувство... просто ако пипнеш малко..си перфектна като форма и съдържание! Поздрав!
  • Идеята е великолепна!
    За изпълнението ...
    Има места на които се губи ритъма. Например в осмия ред може да стане:
    "За милост е протегнало ръце" или "За милост плахо е протегнало ръце".
    В третия куплет последните два реда също объркват ритъма.
    "Изхвърлено от коловоза на живота,
    преминаващ покрай него като сън,
    в самотата си безжизнено потръпва,
    но кой ли всъщност го е грижа вън"

    Не си мисли, че те коригирам. Стиха наистина ми харесва и ти давам своите предложения.
    Поздрав!
Random works
: ??:??