Орис
В дъното на многолика гара,
в ъгъла до кофата с боклук,
една несбъдната мечта догаря,
но кой ли го е грижа тук?
Под купчина от дрипи и парцали,
с изпепелено от мъката лице,
нашето безмълвно отрицание
плахо протяга за милост ръце.
Изхвърлено от коловоза на живота,
преминаващ покрай него като сън,
то в самотата си потръпва,
но кой ли го е грижа вън?
И като в приказка позната
за омагьосания свят на фея зла,
пред нощта на чудесата чака
неизплаканата майчина сълза...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любка Христова Всички права запазени
