В дъното на многолика гара,
в ъгъла до кофата с боклук,
една несбъдната мечта догаря,
но кой ли го е грижа тук?
Под купчина от дрипи и парцали,
с изпепелено от мъката лице,
нашето безмълвно отрицание
плахо протяга за милост ръце.
Изхвърлено от коловоза на живота,
преминаващ покрай него като сън,
то в самотата си потръпва,
но кой ли го е грижа вън? ...