Орис
Нощ като другите - безкрайна, сива, мразовита. Камината изпълва с топлина душата ми от болка свита. Аз моля се на Бога всеки миг и в шепи стискам мъничко надежда. И пиша своя стих след стих, ликът ти мил в който се оглежда.
Стоиш на каменния бряг оплетен от дълбоки мисли. Дори и падащият сняг от там не може те измести.
Ти чакаш вкъщи да се върне красивото ни, слънчево дете... Макар да знаеш - преди много време отне ни го туй, бурното море.
В лодката стояхте двама - в очакване на рибата голяма, yнесен от детински смях, невиждайки надвисналия мрак.
В миг облаците черни изсипаха се върху вас и с рибите току-що уловени синът ни мил изплъзнa се тоз час.
След кратката борба жестока, заливан от пенливата вода лежиш изхвърлен на брега самотен, с обувка детска в ръка.
Бойка Ангелова 03.12.1998 Долни чифлик
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бойка Ангелова Все права защищены