Орис

5 июл. 2013 г., 14:42

Поэзия » Другая

452 0 0

Орис

Нощ като другите -

безкрайна, сива, мразовита.

Камината изпълва с топлина

душата ми от болка свита.

Аз моля се на Бога всеки миг

и в шепи стискам мъничко надежда.

И пиша своя стих след стих,

ликът ти мил в който се оглежда.

Стоиш на каменния бряг

оплетен от дълбоки мисли.

Дори и падащият сняг

от там не може те измести.

Ти чакаш вкъщи да се върне

красивото ни, слънчево дете...

Макар да знаеш - преди много време

отне ни го туй, бурното море.

В лодката стояхте двама -

в очакване на рибата голяма,

yнесен от детински смях,

невиждайки надвисналия мрак.

В миг облаците черни

изсипаха се върху вас

и с рибите току-що уловени

синът ни мил изплъзнa се тоз час.

След кратката борба жестока,

заливан от пенливата вода

лежиш изхвърлен на брега самотен,

с обувка детска в ръка.

Бойка Ангелова

03.12.1998

Долни чифлик