5.07.2013 г., 14:42

Орис

558 0 0
Орис
Нощ като другите - безкрайна, сива, мразовита. Камината изпълва с топлина душата ми от болка свита.   Аз моля се на Бога всеки миг и в шепи стискам мъничко надежда. И пиша своя стих след стих, ликът ти мил в който се оглежда.
Стоиш на каменния бряг
оплетен от дълбоки мисли. Дори и падащият сняг от там не може те измести.
Ти чакаш вкъщи да се върне
красивото ни, слънчево дете... Макар да знаеш - преди много време отне ни го туй, бурното море.
В лодката стояхте двама -
в очакване на рибата голяма, yнесен от детински смях, невиждайки надвисналия мрак.
В миг облаците черни
изсипаха се върху вас и с рибите току-що уловени синът ни мил изплъзнa се тоз час.
След кратката борба жестока,
заливан от пенливата вода лежиш изхвърлен на брега самотен, с обувка детска в ръка.
Бойка Ангелова
03.12.1998 Долни чифлик  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бойка Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...