Jul 5, 2013, 2:42 PM

Орис

  Poetry » Other
560 0 0
Орис
Нощ като другите - безкрайна, сива, мразовита. Камината изпълва с топлина душата ми от болка свита.   Аз моля се на Бога всеки миг и в шепи стискам мъничко надежда. И пиша своя стих след стих, ликът ти мил в който се оглежда.
Стоиш на каменния бряг
оплетен от дълбоки мисли. Дори и падащият сняг от там не може те измести.
Ти чакаш вкъщи да се върне
красивото ни, слънчево дете... Макар да знаеш - преди много време отне ни го туй, бурното море.
В лодката стояхте двама -
в очакване на рибата голяма, yнесен от детински смях, невиждайки надвисналия мрак.
В миг облаците черни
изсипаха се върху вас и с рибите току-що уловени синът ни мил изплъзнa се тоз час.
След кратката борба жестока,
заливан от пенливата вода лежиш изхвърлен на брега самотен, с обувка детска в ръка.
Бойка Ангелова
03.12.1998 Долни чифлик  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бойка Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...