Орис

5 jul 2013, 14:42

Poesía » Otra

477 0 0

Орис
Нощ като другите -
безкрайна, сива, мразовита.
Камината изпълва с топлина
душата ми от болка свита.
Аз моля се на Бога всеки миг
и в шепи стискам мъничко надежда.
И пиша своя стих след стих,
ликът ти мил в който се оглежда.
Стоиш на каменния бряг
оплетен от дълбоки мисли.
Дори и падащият сняг ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Орис

Искате да прочетете повече?

Propuestas