30 нояб. 2008 г., 19:56

Орисия

968 0 6

ОРИСИЯ

 

 

Какво ли в тоз живот проклет

не му се случва на човек?

От люлката беди безброй -

текат навред като порой.

 

Но нищо тук не ще го спре,

реши ли твърдо туй човек -

прегърнал своята орисия

и сили в себе си събрал.

 

Не се предава във бедата -

на дявола обръща гръб

и все върви, върви нататък -

догде му силите не спрат.

 

Че всичко тук от теб зависи -

това от рано разбери!

Каквото в младост си постелиш,

завивка е на старини.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Спасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина е мъдро! А те хората са си го казали - не прави това, което не искаш на тебе да ти сторят! Все пак живота е неспирен кръговрат и нищо не се губи.
  • Това с постелката - "Господ - дава, но в кошара не вкарва." , "Всичко се връща", освен, ако не си изкупил навреме,това, в което си съгришил.Който не се е родил на този свят, той не е съгрешил,но въпросът в туй е,навреме да си признаеш,да поискаш прошка и сам,да изкупиш вината си.Не оставяй в наследство, своите грехове, на децата си!!!...Не са виновни, те горките.......- в това, че волно си живял, и грешките, не си признал.
    С поздрав: автора
    Лесно е да се изкаже,нали? Трудно е да се изпълни... но май, в това е смисълът.

  • Поздрав и прегръдка!!!
  • Поздравления!
  • Мъдро е!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...