30 апр. 2009 г., 18:20

Орисия

1.5K 0 3

Мойта майчица, горката,

вече скри от нас тавата,

цял ден се чуде и се мае,

какво да сготви тя не знае.

 

Първо беше луда крава,

тя горката мляко дава,

със месото ù заразено

го гледахме смутено.

 

После беше птичи грип,

кокошката яйце и месце дава,

мойта майка пак не дава,

скача ни отгоре като шип.

 

А сега пък има свински грип,

свинско няма да ядем,

в градината ще си посеем

само плод и зеленчук.

 

Вегетарианци ний ще станем,

на картофки и доматки,

зеле, моркови и лук,

май всички ще опрем до тук.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наталия Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...