30 апр. 2009 г., 18:20

Орисия

1.6K 0 3

Мойта майчица, горката,

вече скри от нас тавата,

цял ден се чуде и се мае,

какво да сготви тя не знае.

 

Първо беше луда крава,

тя горката мляко дава,

със месото ù заразено

го гледахме смутено.

 

После беше птичи грип,

кокошката яйце и месце дава,

мойта майка пак не дава,

скача ни отгоре като шип.

 

А сега пък има свински грип,

свинско няма да ядем,

в градината ще си посеем

само плод и зеленчук.

 

Вегетарианци ний ще станем,

на картофки и доматки,

зеле, моркови и лук,

май всички ще опрем до тук.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наталия Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...