Apr 30, 2009, 6:20 PM

Орисия

  Poetry
1.5K 0 3

Мойта майчица, горката,

вече скри от нас тавата,

цял ден се чуде и се мае,

какво да сготви тя не знае.

 

Първо беше луда крава,

тя горката мляко дава,

със месото ù заразено

го гледахме смутено.

 

После беше птичи грип,

кокошката яйце и месце дава,

мойта майка пак не дава,

скача ни отгоре като шип.

 

А сега пък има свински грип,

свинско няма да ядем,

в градината ще си посеем

само плод и зеленчук.

 

Вегетарианци ний ще станем,

на картофки и доматки,

зеле, моркови и лук,

май всички ще опрем до тук.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наталия Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...