31 окт. 2023 г., 11:41

Орисия

574 2 8

И родил се човекът преди хиляди века,

от болка или радост проплакал, така не разбрал,

но светът окрилен изведнъж засиял -

нов живот в безкрайността му се влял!

 

И тръгнали оттогава мъжът и жената

да се търсят - орисани от съдбата,

всеки да си търси своя половина:

за да е цял и продължи, за да го има!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© П Антонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, разошлись, разлетелись....
  • Иржи (Ирина Филипова) - такава ѝ е орисията на моята муза!
    Благодаря!
  • Ама, много ти произвежда музата, Пепи! Едва се дочакват едното да излезе, за да дойде другото произведение! Браво на тях/стиховете/!
  • Злати- благодаря!
  • Смисълът на сътворението в няколко реда, облечени в красиви рими! Поздравления, Пепи!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...