Орисия

Poetry » Other

578 2 8

И родил се човекът преди хиляди века,

от болка или радост проплакал, така не разбрал,

но светът окрилен изведнъж засиял -

нов живот в безкрайността му се влял!

И тръгнали оттогава мъжът и жената

да се търсят - орисани от съдбата,

всеки да си търси своя половина:

за да е цял и продължи, за да го има!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Сенилга (Сенилга)

Да, разошлись, разлетелись....

2023-11-27T12:05:40+02:00
palenka (П Антонова)

Иржи (Ирина Филипова) - такава ѝ е орисията на моята муза!
Благодаря!

2023-11-02T15:48:49+02:00
Иржи (Ирина Филипова)

Ама, много ти произвежда музата, Пепи! Едва се дочакват едното да излезе, за да дойде другото произведение! Браво на тях/стиховете/!

2023-11-02T15:42:11+02:00
palenka (П Антонова)

Злати- благодаря!

2023-11-02T02:45:48+02:00
Ромашка (Златка Чардакова)

Смисълът на сътворението в няколко реда, облечени в красиви рими! Поздравления, Пепи!

2023-11-01T22:59:05+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0