29 янв. 2014 г., 15:48

Орисница

1.3K 1 6

С какъв ли дар си ме орисала
при яловото ми начало?
От търсене загубих смисъла
с мотива, че съм полудяла.

Дъхът ми скача по седенките
в недоугаснали огньове,
а любовта се крие в сенките
в очакване на нещо ново.

Изкупих пет пъти вината си.
Петнайсет ти се извинявах.
Процеждах светлина под навеси,
но недолюбена оставах.

Сега загребвам с шепи истини
и пия сока им отровен.
Скръбта не ще ме нарани.
Тя само ще добави спомен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Кашукеева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...