Орисница

Poetry » Philosophical

1.3K 1 6

С какъв ли дар си ме орисала
при яловото ми начало?
От търсене загубих смисъла
с мотива, че съм полудяла.

Дъхът ми скача по седенките
в недоугаснали огньове,
а любовта се крие в сенките
в очакване на нещо ново.

Изкупих пет пъти вината си.
Петнайсет ти се извинявах.
Процеждах светлина под навеси,
но недолюбена оставах.

Сега загребвам с шепи истини
и пия сока им отровен.
Скръбта не ще ме нарани.
Тя само ще добави спомен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

stormwatch (Христо Ангелов)

Много въздействащо!

2014-06-23T17:09:39+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"Изкупих пет пъти вината си.
Петнайсет ти се извинявах."

Не е било достатъчно, уви.
(а може би посоката е грешна)
Поклон след грешка навик е нали
а с навика убиваш част от себе си...

2014-06-10T22:16:35+03:00
margen (Мартин Генчев)

Прекрасно!!!

2014-03-13T23:35:18+02:00
contessa (Светла Асенова)

Въздейства ...

2014-03-07T12:02:08+02:00
valia1771 (Ивон)

Много хубаво!Дъхът ми скача по седенките
в недоугаснали огньове,

2014-01-30T16:33:19+02:00