Къде си, Ориснице на сладка съдба?
Къде се криеш? Как да разбера?
Кажи ми, Ориснице, какво да донеса,
да ми го орисаш, за добра съдба?
В малко възелче завързах, любов, амбици и страх...
Нося ти, Ориснице, да ми орисаш тях.
От страха да ме избавиш,
мечтите със амбициите да скрепиш...
А, любовта, да не забравиш,
за цял живот със нея да ме заредиш!