29 окт. 2012 г., 09:54

Орлите

1.1K 0 5

           Орлите

 

 

Известно е: Орлите не стареят

и Краят ги застига във летеж,

защото те във бурите живеят,

а буря- невъзможно е да спреш!..

 

Те винаги гнездят по върховете

и само там почиват за нощта,

а в изгрева ги будят Ветровете

и заедно политат над света...

 

И заедно Пространството пресичат

обсебени от: божията страст

към Скоростта, която ги обрича

да бъдат все в безумната й власт...

 

И Любовта си: дръзка и прекрасна,

и древният инстинкт на своя Вид

за размножаване, във утрин ясна

посрещат все в небесният зенит...

 

Крилата им във Вятъра опора

намират и навярно за това

планират и се стрелкат без умора

с възбудени от скоростта тела!..

 

Те в полета щастливи са защото

живеят там единствено в Мига

и нямат сетива от Естеството

за Бъдещето...

                         Всичко е сега!..

 

... А Минало, в инстинктите укрито,

поддържа на крилата им мощта

и тя ги носи: гордо, упорито

със щурата спонтанност на Страстта...

 

И реят се в пространството свободни

Орлите във небесният си път,

и царствено на мълнии подобни

със Вятърът прегърнати кръжат!..

 

Орлите са си всъщност извънземни,

защото нямат земен аналог!..

Над тях са териториите звездни,

населени единствено от Бог!..

 

... Животът им във полет преминава

на Времето във устремният ход,

след тях: Следа в небето не остава,

а на земятя- нямат те и Гроб,

 

понеже със Страстта към Ветровете

отслабнат ли и мощните крила-

Орлите като огнени комети

не стигат до планетата Земя!..

 

д-р Коста Качев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...