Oct 29, 2012, 9:54 AM

Орлите

1K 0 5

           Орлите

 

 

Известно е: Орлите не стареят

и Краят ги застига във летеж,

защото те във бурите живеят,

а буря- невъзможно е да спреш!..

 

Те винаги гнездят по върховете

и само там почиват за нощта,

а в изгрева ги будят Ветровете

и заедно политат над света...

 

И заедно Пространството пресичат

обсебени от: божията страст

към Скоростта, която ги обрича

да бъдат все в безумната й власт...

 

И Любовта си: дръзка и прекрасна,

и древният инстинкт на своя Вид

за размножаване, във утрин ясна

посрещат все в небесният зенит...

 

Крилата им във Вятъра опора

намират и навярно за това

планират и се стрелкат без умора

с възбудени от скоростта тела!..

 

Те в полета щастливи са защото

живеят там единствено в Мига

и нямат сетива от Естеството

за Бъдещето...

                         Всичко е сега!..

 

... А Минало, в инстинктите укрито,

поддържа на крилата им мощта

и тя ги носи: гордо, упорито

със щурата спонтанност на Страстта...

 

И реят се в пространството свободни

Орлите във небесният си път,

и царствено на мълнии подобни

със Вятърът прегърнати кръжат!..

 

Орлите са си всъщност извънземни,

защото нямат земен аналог!..

Над тях са териториите звездни,

населени единствено от Бог!..

 

... Животът им във полет преминава

на Времето във устремният ход,

след тях: Следа в небето не остава,

а на земятя- нямат те и Гроб,

 

понеже със Страстта към Ветровете

отслабнат ли и мощните крила-

Орлите като огнени комети

не стигат до планетата Земя!..

 

д-р Коста Качев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...