Нека орел за невеста ме грабне
и на Горната Земя да ме отнесе.
На крилата му силни и безпощадни -
притихнала - покорна да съм му все!
Нека усетя простора над мене,
щастлива да съм - орлОва невеста.
Стига ми вече – сто века пълзене,
примирение, участ злочеста.
Да са ми вечер люлка звездите,
по Млечния път да се разхождам.
Всичките тайни, до днес не открити,
да зная. Слънцето да ме спохожда.
Жених ми, орелът, крилете разперил,
над мене да бди насън и наяве.
Горд с мене да е. Че ме намерил.
Аз... Земята Долна да не забравя!
© Нина Чилиянска Все права защищены