6.03.2012 г., 11:33

Орлова невеста

601 0 2

Нека орел за невеста ме грабне

и на Горната Земя да ме отнесе.

На крилата му силни и безпощадни -

притихнала -  покорна да съм му все!

 

Нека усетя простора над мене,

щастлива да съм -  орлОва невеста.

Стига ми вече – сто века пълзене,

примирение, участ злочеста.

 

Да са ми вечер люлка звездите,

по Млечния път да се разхождам.

Всичките тайни, до днес не открити,

да зная. Слънцето да ме спохожда.

 

Жених ми, орелът, крилете разперил,

над мене да бди насън и наяве.

Горд с мене да е. Че ме намерил.

Аз... Земята Долна да не забравя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...