2 дек. 2009 г., 21:44

Осева линия

1.4K 0 6

Вървя по линията на живота и завивам,
а разклонения не съществуват,
горчилка сладка... и отпивам.

Вървя по линията на живота без да спирам,
понякога се радвам, че съм жив,
а друг път ми се струва, че умирам.

Спрях на линията на живота и се чудя,
дали да продължавам да сънувам,
или време вече е... да се събудя.

Извън линията на живота е... съдба,
приемам, дано да е благословия,
но няма да се сърдя, ако ще да е беда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никодим Сертов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...