2.12.2009 г., 21:44 ч.

Осева линия 

  Поезия » Друга
954 0 6

Вървя по линията на живота и завивам,
а разклонения не съществуват,
горчилка сладка... и отпивам.

Вървя по линията на живота без да спирам,
понякога се радвам, че съм жив,
а друг път ми се струва, че умирам.

Спрях на линията на живота и се чудя,
дали да продължавам да сънувам,
или време вече е... да се събудя.

Извън линията на живота е... съдба,
приемам, дано да е благословия,
но няма да се сърдя, ако ще да е беда.

© Никодим Сертов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??