Осева линия
Вървя по линията на живота и завивам,
а разклонения не съществуват,
горчилка сладка... и отпивам.
Вървя по линията на живота без да спирам,
понякога се радвам, че съм жив,
а друг път ми се струва, че умирам.
Спрях на линията на живота и се чудя,
дали да продължавам да сънувам,
или време вече е... да се събудя.
Извън линията на живота е... съдба,
приемам, дано да е благословия,
но няма да се сърдя, ако ще да е беда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никодим Сертов Всички права запазени
