21 янв. 2008 г., 17:46

Осезаема липса

1.3K 0 31
Елишка (Елица Стоянова)
                                    и
                                            Jane_d (Деси Инджева)









Пожар... и взривове от тишина.
Със устните си факелно издишвам
крещяща липса, с дъх на самота
и спомени, в които не се вписвам.



Отрязъци от клетви ме разкъсват,
в зависимост ме връзват, наркотично.
Дихания от липсите възкръсват,
забулвайки мъглите, непривично...



Невидима и с мирис на отсъствие,
със сълзите, пресъхнали от вятъра,
износвам незаченато безкръстие,
във мен на две разполовило вярата.




И пясъчно пилея се във орбити,
извън предел на ничие докосване.
Гранича си със дюнните ми спомени,
изронени до кърваво дамгосване...




Нощта във мен изпива ме с безумие,
със осезаемост, спонтанно мълчалива.
И под езика ми натрупаха се думите,
от задушаване... заспивам полужива.



Тъгата тежко вие се по миглите,
изсмуквайки сълзите ми оловни...
Стоманено студен, гласът на воплите
строшава сетивата ми бездомни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...