21 янв. 2008 г., 17:46

Осезаема липса

1.3K 0 31
Елишка (Елица Стоянова)
                                    и
                                            Jane_d (Деси Инджева)









Пожар... и взривове от тишина.
Със устните си факелно издишвам
крещяща липса, с дъх на самота
и спомени, в които не се вписвам.



Отрязъци от клетви ме разкъсват,
в зависимост ме връзват, наркотично.
Дихания от липсите възкръсват,
забулвайки мъглите, непривично...



Невидима и с мирис на отсъствие,
със сълзите, пресъхнали от вятъра,
износвам незаченато безкръстие,
във мен на две разполовило вярата.




И пясъчно пилея се във орбити,
извън предел на ничие докосване.
Гранича си със дюнните ми спомени,
изронени до кърваво дамгосване...




Нощта във мен изпива ме с безумие,
със осезаемост, спонтанно мълчалива.
И под езика ми натрупаха се думите,
от задушаване... заспивам полужива.



Тъгата тежко вие се по миглите,
изсмуквайки сълзите ми оловни...
Стоманено студен, гласът на воплите
строшава сетивата ми бездомни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...