Осезаема липса
и
Jane_d (Деси Инджева)
Пожар... и взривове от тишина.
Със устните си факелно издишвам
крещяща липса, с дъх на самота
и спомени, в които не се вписвам.
Отрязъци от клетви ме разкъсват,
в зависимост ме връзват, наркотично.
Дихания от липсите възкръсват,
забулвайки мъглите, непривично...
Невидима и с мирис на отсъствие,
със сълзите, пресъхнали от вятъра,
износвам незаченато безкръстие,
във мен на две разполовило вярата.
И пясъчно пилея се във орбити,
извън предел на ничие докосване.
Гранича си със дюнните ми спомени,
изронени до кърваво дамгосване...
Нощта във мен изпива ме с безумие,
със осезаемост, спонтанно мълчалива.
И под езика ми натрупаха се думите,
от задушаване... заспивам полужива.
Тъгата тежко вие се по миглите,
изсмуквайки сълзите ми оловни...
Стоманено студен, гласът на воплите
строшава сетивата ми бездомни...
© Елица Стоянова All rights reserved.
