Jan 21, 2008, 5:46 PM

Осезаема липса

  Poetry » Other
1.3K 0 31
Елишка (Елица Стоянова)
                                    и
                                            Jane_d (Деси Инджева)









Пожар... и взривове от тишина.
Със устните си факелно издишвам
крещяща липса, с дъх на самота
и спомени, в които не се вписвам.



Отрязъци от клетви ме разкъсват,
в зависимост ме връзват, наркотично.
Дихания от липсите възкръсват,
забулвайки мъглите, непривично...



Невидима и с мирис на отсъствие,
със сълзите, пресъхнали от вятъра,
износвам незаченато безкръстие,
във мен на две разполовило вярата.




И пясъчно пилея се във орбити,
извън предел на ничие докосване.
Гранича си със дюнните ми спомени,
изронени до кърваво дамгосване...




Нощта във мен изпива ме с безумие,
със осезаемост, спонтанно мълчалива.
И под езика ми натрупаха се думите,
от задушаване... заспивам полужива.



Тъгата тежко вие се по миглите,
изсмуквайки сълзите ми оловни...
Стоманено студен, гласът на воплите
строшава сетивата ми бездомни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...