21.01.2008 г., 17:46

Осезаема липса

1.3K 0 31
Елишка (Елица Стоянова)
                                    и
                                            Jane_d (Деси Инджева)









Пожар... и взривове от тишина.
Със устните си факелно издишвам
крещяща липса, с дъх на самота
и спомени, в които не се вписвам.



Отрязъци от клетви ме разкъсват,
в зависимост ме връзват, наркотично.
Дихания от липсите възкръсват,
забулвайки мъглите, непривично...



Невидима и с мирис на отсъствие,
със сълзите, пресъхнали от вятъра,
износвам незаченато безкръстие,
във мен на две разполовило вярата.




И пясъчно пилея се във орбити,
извън предел на ничие докосване.
Гранича си със дюнните ми спомени,
изронени до кърваво дамгосване...




Нощта във мен изпива ме с безумие,
със осезаемост, спонтанно мълчалива.
И под езика ми натрупаха се думите,
от задушаване... заспивам полужива.



Тъгата тежко вие се по миглите,
изсмуквайки сълзите ми оловни...
Стоманено студен, гласът на воплите
строшава сетивата ми бездомни...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...