galaxy (Галина Маринова)
1 1

14 мар. 2021 г., 07:39

Осезаемо

Поэзия » Философская

1.2K 3 2

Притихвам в душата си ранима,

сгушена като врабче във снежна зима.

Заслушана в сърцатия копнеж,

отронвам мисли, посипани със скреж.

Чувствата изгарят ме отвътре,

бушува във вените ми бесен ураган.

Тази зима, измамница сърдита,

забива ледените си стрели във мен.

Без страх посягам всяка да извадя,

с любов да запълня вкоченелите следи.

Докосвана, обичаща, изстрадана, мечтана ...

да рисувам нови пътища пред себе си!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Произведение участвует в конкурсе:

Направѝ най-трудното - стани господар на самия себе си

18 место

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0