Притихвам в душата си ранима,
сгушена като врабче във снежна зима.
Заслушана в сърцатия копнеж,
отронвам мисли, посипани със скреж.
Чувствата изгарят ме отвътре,
бушува във вените ми бесен ураган.
Тази зима, измамница сърдита,
забива ледените си стрели във мен.
Без страх посягам всяка да извадя,
с любов да запълня вкоченелите следи.
Докосвана, обичаща, изстрадана, мечтана ...
да рисувам нови пътища пред себе си!