Притихвам в душата си ранима,
сгушена като врабче във снежна зима.
Заслушана в сърцатия копнеж,
отронвам мисли, посипани със скреж.
Чувствата изгарят ме отвътре,
бушува във вените ми бесен ураган.
Тази зима, измамница сърдита,
забива ледените си стрели във мен.
Без страх посягам всяка да извадя,
с любов да запълня вкоченелите следи.
Докосвана, обичаща, изстрадана, мечтана ...
да рисувам нови пътища пред себе си!
© Галина Маринова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
