Още ден... след ден...
Денят примирено се ниже,
стопява се в лятната жега,
вечерта като паяк обсебва
уморения свят в своята мрежа.
Уж си близо, а толкоз далечен,
за капчица дъжд земята се моли,
уморени клоните от жажда заспиват,
цветята увехнали се гушат в тревата.
Само градът неуморно тупти и живее,
присветкват прозорци - сякаш звезди
в домовете са влезли, и с нова надежда
новият ден да разсъмне, и птиците
да се втурнат още по тъмно
звънко с песни да разкъсват мъглата:
още ден кръговратът лист да отметне
от календара, прикован към земята.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© П Антонова Все права защищены
