Aug 1, 2021, 11:54 PM  

Още ден... след ден... 

  Poetry » Landscape, Civilian
535 7 11

Денят примирено се ниже,

стопява се в лятната жега,

вечерта като паяк обсебва

уморения свят в своята мрежа.

 

Уж си близо, а толкоз далечен,

за капчица дъжд земята се моли,

уморени клоните от жажда заспиват,

цветята увехнали се гушат в тревата.

 

Само градът неуморно тупти и живее,

присветкват прозорци - сякаш звезди

в домовете са влезли, и с нова надежда

новият ден да разсъмне, и птиците

 

да се втурнат още по тъмно

звънко с песни да разкъсват мъглата:

още ден кръговратът лист да отметне

от календара, прикован към земята.

© П Антонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Сени, Таня - 💐
    благодаря!
  • Харесва ми!
  • Былым стихом прямо в рифмы...
  • 😊благодаря!
  • Фен съм ти, Пепи! 😍 Много хубаво стихотворение!!
  • Стопило се лепилото, щото ги хванало слънцето..като не е ползвал СЗК,😄

    Вал - ще ме убиеш! Слънцезащитен крем!
    Само ме мъчиш по тоя телефон,,😄
  • И век - след век...
    Хареса ми.
    А крилете му не са изгорели, а стопили. И разпаднали...
  • На Икар са изгорели от слънцето, смени матр'ла😄
  • щом изгревът огрее света,
    обречено с наведена глава
    денят уморено си тръгва
    и час по час монотонно върви
    по навик към вечерта

    Вал - ти си истински Пегас!
  • Досега четох за русокосо слънце, вятър дългонос как киха, а вълните пък какви ли не са! Е, голяма жега!

    Денят примирено се ниже
    или
    Примирено денят се изнизва
    ?
    Пет пъти променям откакто го написах
  • Вал - дай някоя идея за "бодро",
    а мъгла, защото точно когато нощта и денят се срещат преди изгрева, има една млечна преходна мъгла, преди слънцето.
Random works
: ??:??