5 янв. 2015 г., 03:17

Още един комин спира да пуши

640 0 2

=
==
====
=========
=======
=====
=======
========
=====
=

 

Тя се загуби в ноща.
и не се върна с изгрева.
Тя не се върна никога.
Тя дори не ми писа никога.
Тя бе моята единствена любов
Тя бе моята последна надежда
Съблече всичко от мен тоя живот.
Но иска пак, кара ме пак да живея.
Как? Виж тя е до мен. Тя мълчи до мен.
Времето само изгубена младост отмерва....
Ставам, а толкова е тъмно и страшно навън
Не мога повече, аз трябва да изляза. След тази нощ
сред сгушените къщички в снега, още един комин
спира да пуши.

Ст. Русев

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислав Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...