Още един комин спира да пуши
=
==
====
=========
=======
=====
=======
========
=====
=
Тя се загуби в ноща.
и не се върна с изгрева.
Тя не се върна никога.
Тя дори не ми писа никога.
Тя бе моята единствена любов
Тя бе моята последна надежда
Съблече всичко от мен тоя живот.
Но иска пак, кара ме пак да живея.
Как? Виж тя е до мен. Тя мълчи до мен.
Времето само изгубена младост отмерва....
Ставам, а толкова е тъмно и страшно навън
Не мога повече, аз трябва да изляза. След тази нощ
сред сгушените къщички в снега, още един комин
спира да пуши.
Ст. Русев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислав Русев Всички права запазени
