7 дек. 2018 г., 14:35

Още малко вятър

Поэзия » Пейзажная

658 3 9

Ах, питаш ме момиче:
защо, самотник вятърът остана?
Но, можеш ли да построиш дом за бурята?
Как да седнеш с тайфуна на вечеря?
Дали вихър ще спре, да те изслуша?
Толкова шумен и самонадеян,
кога ще чуе ако го зовеш за помощ?
Не зная, как ще свъртиш разрушителя
да се протяга блажено край камината.
А знаеш ли ги, как се любят тези хали?
Ветровете се ухажват над моретата,
там се срещат и съединяват със смъртоносна сила,
целуват се ураганно. На раздяла понасят със себе си
нечия съдба за талисман. Не са жестоки,
това им е природата, която не избират сами.

Специално за LiaNik

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

MisteriaVechna (Misteria Vechna)

2018-12-11T07:47:13+02:00
LONTANA (Даша)

Защо да е несретник? Има си любовница, това си е щастие.

2018-12-10T22:14:40+02:00
MisteriaVechna (Misteria Vechna)

Е, стават и грешки, ние доста се разветрихме тук напоследък и е нормално вятърът да довее някой съвсем случайно. Благодаря, че все пак решихте да оставите мнение за любовта на този несретник и опита ми да я опиша!

2018-12-07T22:30:38+02:00
LONTANA (Даша)

О, извинете ме, моля, без да искам, докато движех страницата, натиснах няколко звезди, с които се оценява, дори не зная колко. Нямах намерение да оценявам и да коментирам. Стихотворението Ви е хубаво. Но след като вече пиша, да отговаря на въпроса - някъде го прочетох: вятърът стискал любовта си във шепи. Ами това е - да не я стиска много дълго, че тя може да презрее
Още веднъж - извинявам се за оценката ако е по-ниска от максималната.

2018-12-07T22:06:26+02:00
LiaNik (И.К.)

Ама сте сладури! Но - да, със сигурност съм съгласна със Стойчо,че стихотворението "приковава" с чувство и емоционален заряд. А за разпиляването ... и веселите ви коментари , за всеки по една усмивка: .

2018-12-07T21:39:04+02:00