Още малко вятър
Ах, питаш ме момиче:
защо, самотник вятърът остана?
Но, можеш ли да построиш дом за бурята?
Как да седнеш с тайфуна на вечеря?
Дали вихър ще спре, да те изслуша?
Толкова шумен и самонадеян,
кога ще чуе ако го зовеш за помощ?
Не зная, как ще свъртиш разрушителя
да се протяга блажено край камината.
А знаеш ли ги, как се любят тези хали?
Ветровете се ухажват над моретата,
там се срещат и съединяват със смъртоносна сила,
целуват се ураганно. На раздяла понасят със себе си
нечия съдба за талисман. Не са жестоки,
това им е природата, която не избират сами.
Специално за LiaNik
© Misteria Vechna All rights reserved.
