MisteriaVechna (Misteria Vechna)
255 237
7.12.2018 г., 14:35 ч.

Още малко вятър 

  Поезия » Пейзажна
396 3 9

Ах, питаш ме момиче:
защо, самотник вятърът остана?
Но, можеш ли да построиш дом за бурята?
Как да седнеш с тайфуна на вечеря?
Дали вихър ще спре, да те изслуша?
Толкова шумен и самонадеян,
кога ще чуе ако го зовеш за помощ?
Не зная, как ще свъртиш разрушителя
да се протяга блажено край камината.
А знаеш ли ги, как се любят тези хали?
Ветровете се ухажват над моретата,
там се срещат и съединяват със смъртоносна сила,
целуват се ураганно. На раздяла понасят със себе си
нечия съдба за талисман. Не са жестоки,
това им е природата, която не избират сами.

 

Специално за LiaNik

© Misteria Vechna Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Защо да е несретник? Има си любовница, това си е щастие.
  • Е, стават и грешки, ние доста се разветрихме тук напоследък и е нормално вятърът да довее някой съвсем случайно. Благодаря, че все пак решихте да оставите мнение за любовта на този несретник и опита ми да я опиша!
  • О, извинете ме, моля, без да искам, докато движех страницата, натиснах няколко звезди, с които се оценява, дори не зная колко. Нямах намерение да оценявам и да коментирам. Стихотворението Ви е хубаво. Но след като вече пиша, да отговаря на въпроса - някъде го прочетох: вятърът стискал любовта си във шепи. Ами това е - да не я стиска много дълго, че тя може да презрее
    Още веднъж - извинявам се за оценката ако е по-ниска от максималната.
  • Ама сте сладури! Но - да, със сигурност съм съгласна със Стойчо,че стихотворението "приковава" с чувство и емоционален заряд. А за разпиляването ... и веселите ви коментари , за всеки по една усмивка: .
  • Така се получава когато си на "Ти"с вятъра.Правиш му подробно СиВи и даваш мъдри съвети.
  • Е, това тук ме прикова в захлас! Като знам Илияна колко е нежна...Внимавай,да не я разпилееш от бурни чувства!😉
    Моите почитания, Мистерия!
  • Lia, няма лошо да погори човек, аз ти благодаря, че ми пораздухваш фантазията, съвсем като добра приятелкА!
  • Ех, Мистерийке! Усмихна ме! Благодаря! Знам, знам, познавам такива ветрове! В миналото на живота ми, ме раздухваха в огън. И станах ,като огнена стихия(пиша го с малка доза шеговитост и присмех над себе си), макар и земна по душа и много романтична по натура. Чак ме изби на рими. Благодаря! Веднага в любими! Много си добра(ако си добра, а не добър) че тук често ми се случва да объркам някого, за срам и позор на моята личност. Станало е просто страхотно. Как да не го харесам ? И щом е специално за мен. Повярвай - оценявам го!
Предложения
: ??:??