25 авг. 2021 г., 17:56

Още нещо

1.2K 0 2

Още нещо
 

По пясъка на август стъпям боса - 
чертая път през лятото презряло,
нощта е топла, късен сенокоса - 
в стъпките ми тишината се е спряла.

 

Някъде щурец си е забързал
да посвири на дните есента,
да озвучи стъпките ми тихи - 
пише спомени за лавандулови поля!

 

Не бързай лято, не късай грозд, 
слънчогледите са пълни с медовина -
ще дойде някога зима, като гост...
Да поседне на чаша старо вино!

 

И после ще поискам още лято, и топло
на очи от август, да ме сгреят -
оставям си и прилив на море...
И още нещо...
ръце, които ме копнеят!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елеонора Крушева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

34 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....