Още нещо
По пясъка на август стъпям боса -
чертая път през лятото презряло,
нощта е топла, късен сенокоса -
в стъпките ми тишината се е спряла.
Някъде щурец си е забързал
да посвири на дните есента,
да озвучи стъпките ми тихи -
пише спомени за лавандулови поля!
Не бързай лято, не късай грозд,
слънчогледите са пълни с медовина -
ще дойде някога зима, като гост...
Да поседне на чаша старо вино!
И после ще поискам още лято, и топло
на очи от август, да ме сгреят -
оставям си и прилив на море...
И още нещо...
ръце, които ме копнеят!
© Елеонора Крушева Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите »