genkaivanova (Генка)
102 2017
21 окт. 2008 г., 09:44

Още по-желана 

  Поэзия » Любовная
771 0 14
 

По бялата пътека на нощта

ще дойда тази нощ при тебе.

Ще ти сваля блестящата Луна,

за да ни бъде хубаво и светло

и ще се сгуша в теб,

на милата ръка

ще сложа уморените клепачи

и ако бликне мъничка сълза,

ще е от радост.

После в здрача

ще ти разкажа приказка една -

за време, минало така отдавна.

Изтече много време оттогава,

но спомена и днес живее, зная...

Едно момиче своето момче

изпрати надалече, за да учи

и времето така се завъртя,

че да го върне някак не сполучи.

Остави го в един прекрасен град -

мечтан, обичан, в сънища сънуван,

но град, за нея тъй недомечтан,

защото някъде по пътя се загуби

и само спомена остана - много жив -

за срещата в една гора от злато,

сред есен, листопад и дъх смолист,

килим от жълти листи във позлата

и две очи  със цвят на кадифе,

и две ръце като крило на птица,

една усмивка и  едно небе,

което всичко вижда, но не  пита,

и устни като есенен пожар -

изгарящи, до лудост ненаситни,

и този спомен жив е и сега,

момичето превърна се във птица

и тази нощ до тебе то лежи,

положило глава на твойто рамо

и те обича както и преди,

а ти поискай само... да остане..

 

По светлата пътека на нощта

ще си отида като птица бяла,

но ще оставя влюбена следа

и ще се върна още по-желана...

© Генка Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??