Още по-желана
По бялата пътека на нощта
ще дойда тази нощ при тебе.
Ще ти сваля блестящата Луна,
за да ни бъде хубаво и светло
и ще се сгуша в теб,
на милата ръка
ще сложа уморените клепачи
и ако бликне мъничка сълза,
ще е от радост.
После в здрача
ще ти разкажа приказка една -
за време, минало така отдавна.
Изтече много време оттогава,
но спомена и днес живее, зная...
Едно момиче своето момче
изпрати надалече, за да учи
и времето така се завъртя,
че да го върне някак не сполучи.
Остави го в един прекрасен град -
мечтан, обичан, в сънища сънуван,
но град, за нея тъй недомечтан,
защото някъде по пътя се загуби
и само спомена остана - много жив -
за срещата в една гора от злато,
сред есен, листопад и дъх смолист,
килим от жълти листи във позлата
и две очи със цвят на кадифе,
и две ръце като крило на птица,
една усмивка и едно небе,
което всичко вижда, но не пита,
и устни като есенен пожар -
изгарящи, до лудост ненаситни,
и този спомен жив е и сега,
момичето превърна се във птица
и тази нощ до тебе то лежи,
положило глава на твойто рамо
и те обича както и преди,
а ти поискай само... да остане..
По светлата пътека на нощта
ще си отида като птица бяла,
но ще оставя влюбена следа
и ще се върна още по-желана...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Генка Всички права запазени
