3 апр. 2016 г., 21:06  

Още те чакам 

  Поэзия » Любовная
1051 1 13

Прокудени останаха мечтите,

затрупани под преспите на двора,

бездушно ги отбягваха очите,

утъпкаха ги толкоз много хора.

 

Тъмнината плашещо връхлита

спомените сгушени на прага

и като нощна пеперуда в миг отлита

към краските и щом свещта посяга.

 

За кой ли път пак моста прекосявам

между реалност и несбъднат сън,

сърцето си закотвено оставям

до онзи чакащ за "начало" дънер вън.

 

Зъзнеща, самотна чакам тука

празната камина да ме сгрее,

вратата отварям - никой не почука

само пламъче малко в душата ми тлее.

 

Времето отдавна спря

и тъгата диша във врата ми,

от блясъка до пепелта

има само шепа думи.

 

 

© Доника Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Стихотворението ти е прекрасно Доника. Поздрави
  • От блясъка до пепелта
    има само шепа думи.
  • Благодаря Ви Валентин, Владимир и Никола!
  • Браво!
  • Хубав стих! Поздравления!
  • Много хубаво стихотворение. Ще ми бъде интересно мнението ти за моите стихове!публикувам ги тук.
  • Благодаря, Анастасия, заради римата го промених, ще го коригирам отново. Ползотворна седмица Ви пожелавам!
  • Наистина ли не разбрахте? Нощната пеперуда бяга от светлината и горещото, дънерът никога няма да има Ново "начало" , също като лирическата , а вратата се отваря в очакване на "онзи", който няма да дойде. Благодаря Ви за прочита! Хубав ден!
  • "... и като нощна пеперуда в миг отлита към краските и щом свещта посяга." - това не го разбрах смислово.
    "сърцето си закотвено оставям до онзи чакащ за "начало" дънер вън." - това също. Дори и като вметнато, не звучи добре.
    "вратата отварям - никой не чука" - лирическата героиня със сигурност е объркана...
    Поантата е различна, имайки предвид звученето от предните куплети.
    Определено творбата има неистова нужда от пренаписване.


    Поздрав!
  • Доника, спокойно може да изтриете всички мои коментари на вашата страница и да отговаряте на въображаеми въпроси и въображаеми обиди до безкрай, а можеше и да опитате да разберете, какво исках да ви кажа...Поздрави!
  • Добре би било да не обобщавате колко стойностна е дадена творба, мнението Ви не е меродавно, особено след като се запознах с творчеството Ви.
  • Иво, най-често срещаната грешка на читателите с по-скромна естетическа подготовка е идентифицирането на лирическия герой с автора.
Предложения
: ??:??