3.04.2016 г., 21:06 ч.  

Още те чакам 

  Поезия » Любовна
4.4 / 8
1166 1 13
Прокудени останаха мечтите,
затрупани под преспите на двора,
бездушно ги отбягваха очите,
утъпкаха ги толкоз много хора.
Тъмнината плашещо връхлита
спомените сгушени на прага
и като нощна пеперуда в миг отлита
към краските и щом свещта посяга.
За кой ли път пак моста прекосявам
между реалност и несбъднат сън,
сърцето си закотвено оставям
до онзи чакащ за "начало" дънер вън. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доника Стоянова Всички права запазени

Предложения
  • Ако сърцето ми угасне наранено, недей тъгува, просто замълчи. Ще бъда в тишината спотаена или сълзат...
  • Кристален звън и блясък на сребро. Под трепетния звук на клавесина танцува пак, танцува Пиеро, опиян...
  • Огънят ти, момко, не гори - сухи съчки трябват и огниво, за да лумне пламък, да искри… Или… палещ вз...

Още произведения »