Още вярваш в чудеса
Още вярваш в чудеса
Коледа е, мила моя мамо -
искам днес да ти благодаря,
че те има, че страдалческото рамо
приютява ме във радост и тъга...
Изгради ме ти със много обич,
но животът ме събори неведнъж,
и събираш всяко мъничко парченце
на душата ми разпръсната по стръмен път...
Днес снегът в косите ти е лято,
а тъгата във очите ти е дом,
на гърба със житието си богато -
ти си мой последен пристан и подслон...
Коледа е, мила моя мамо,
хайде де, признай това -
че душата ти е птица бяла
и че още вярваш в чудеса...
Посветено на най-силната и най-забележителната жена на света - скъпата ми майчица. Без нея нямаше да съм това, което съм сега.
Цял един живот няма да ми бъде достатъчен да ти благодаря, мамо! Обичам те безкрайно много!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радосвета Петрова Все права защищены
