Още вярваш в чудеса
Коледа е, мила моя мамо -
искам днес да ти благодаря,
че те има, че страдалческото рамо
приютява ме във радост и тъга...
Изгради ме ти със много обич,
но животът ме събори неведнъж,
и събираш всяко мъничко парченце
на душата ми разпръсната по стръмен път...
Днес снегът в косите ти е лято,
а тъгата във очите ти е дом,
на гърба със житието си богато -
ти си мой последен пристан и подслон...
Коледа е, мила моя мамо,
хайде де, признай това -
че душата ти е птица бяла
и че още вярваш в чудеса...
Посветено на най-силната и най-забележителната жена на света - скъпата ми майчица. Без нея нямаше да съм това, което съм сега.
Цял един живот няма да ми бъде достатъчен да ти благодаря, мамо! Обичам те безкрайно много!
© Радосвета Петрова Всички права запазени