airiskra (Искра Радева Николова)
126 967
23 дек. 2010 г., 20:29

Осиротели сърца 

  Поэзия
591 0 5

Златно слънце, 

грееш отдалеко,

боязливо бягаш

по полето.

А полето със 

полите бели

скреж нанизан

от мъниста цели -

тихо дреме 

сред таз' стара 

зима - и студена,

и проклета от

години.

Златно слънце,

грей, за да

ни топлиш,

сгрей сърцата

ни измръзнали сиротни -

вятърът на времето

ни носи...

ний сме бурените

боси.


© Искра Радева Николова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??