Осиротели сърца

Поэзия

880 0 5

Златно слънце,

грееш отдалеко,

боязливо бягаш

по полето.

А полето със

полите бели

скреж нанизан

от мъниста цели -

тихо дреме

сред таз' стара

зима - и студена,

и проклета от

години.

Златно слънце,

грей, за да

ни топлиш,

сгрей сърцата

ни измръзнали сиротни -

вятърът на времето

ни носи...

ний сме бурените

боси.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

StefkaGaleva (Стефка Галева)

Честито Рождество, Искре!

2010-12-25T10:28:13+02:00
longin (Любомир Деничин)

Слънчев поздрав Искрице...топло и слънчево да ти е!!!Весели празници!!!

2010-12-23T23:50:05+02:00
rumiana (Румяна )

И на мен ми е студено зиме,и аз така си го викам слънчицето!!!Много мило си го написала!Светли празници!

2010-12-23T22:04:51+02:00
velikataniki (Николина Милева)

много добре казано...Весели Празници,Искрице!!!

2010-12-23T21:41:41+02:00
voda (Елица Ангелова)

Песенно...и малко тъжно.
Поздрав и весела Коледа!

2010-12-23T20:34:32+02:00