Dec 23, 2010, 8:29 PM

Осиротели сърца 

  Poetry
592 0 5

Златно слънце, 

грееш отдалеко,

боязливо бягаш

по полето.

А полето със 

полите бели

скреж нанизан

от мъниста цели -

тихо дреме 

сред таз' стара 

зима - и студена,

и проклета от

години.

Златно слънце,

грей, за да

ни топлиш,

сгрей сърцата

ни измръзнали сиротни -

вятърът на времето

ни носи...

ний сме бурените

боси.


© Искра Радева Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??