Осиротели сърца

Poetry

876 0 5

Златно слънце,

грееш отдалеко,

боязливо бягаш

по полето.

А полето със

полите бели

скреж нанизан

от мъниста цели -

тихо дреме

сред таз' стара

зима - и студена,

и проклета от

години.

Златно слънце,

грей, за да

ни топлиш,

сгрей сърцата

ни измръзнали сиротни -

вятърът на времето

ни носи...

ний сме бурените

боси.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

StefkaGaleva (Стефка Галева)

Честито Рождество, Искре!

2010-12-25T10:28:13+02:00
longin (Любомир Деничин)

Слънчев поздрав Искрице...топло и слънчево да ти е!!!Весели празници!!!

2010-12-23T23:50:05+02:00
rumiana (Румяна )

И на мен ми е студено зиме,и аз така си го викам слънчицето!!!Много мило си го написала!Светли празници!

2010-12-23T22:04:51+02:00
velikataniki (Николина Милева)

много добре казано...Весели Празници,Искрице!!!

2010-12-23T21:41:41+02:00
voda (Елица Ангелова)

Песенно...и малко тъжно.
Поздрав и весела Коледа!

2010-12-23T20:34:32+02:00