Златно слънце,
грееш отдалеко,
боязливо бягаш
по полето.
А полето със
полите бели
скреж нанизан
от мъниста цели -
тихо дреме
сред таз' стара
зима - и студена,
и проклета от ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up