Ослепителна...
Ослепителна си
тази нощ!
Само тази?
Не... това не е
въпрос.
Виждаш тяло
в рокля на Версаче...
Да ти кажа ли?
Направо ми се
плаче.
Не това съм Аз,
положена в калъп
заради момента
важен толкова за теб.
Друга съм, ти
не разбра ли?
Гоня ветрове,
с цветята разговарям...
Искам с две ръце
обич да дарявам.
Фарс! Усмивки! Суета!
Тук съм. Няма как.
Е, поне разбрах -
ослепителна,
за тази нощ,
в очите твои -
просто бях!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариана Вълкова Все права защищены
