Ослепителна си
тази нощ!
Само тази?
Не... това не е
въпрос.
Виждаш тяло
в рокля на Версаче...
Да ти кажа ли?
Направо ми се
плаче.
Не това съм Аз,
положена в калъп
заради момента
важен толкова за теб.
Друга съм, ти
не разбра ли?
Гоня ветрове,
с цветята разговарям...
Искам с две ръце
обич да дарявам.
Фарс! Усмивки! Суета!
Тук съм. Няма как.
Е, поне разбрах -
ослепителна,
за тази нощ,
в очите твои -
просто бях!
© Мариана Вълкова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
