21 июл. 2016 г., 14:35  

Осми март 

  Поэзия
640 4 6

                                                       на Е.A.

 

На този ден се сещам винаги за теб -
по-нежна от ветрец в тревите...
Един от спомени обвит портрет
под купола овален на мечтите.

И питам се: заслужих ли те аз,
неверен Рицар дал ти свята клетва...?
От упор гледаш ме, застинала в анфас
и съвестта у мен сражава се с поета.

Ще бъдеш винаги самотен облак бял -
дъждец дарил за вечната ми жажда.
След теб не мога пак да бъда цял,
но разпилян - от любовта ти се прераждам.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красиво казано! Поздравления!
  • Великолепно, Младене! Аплодирам те!
  • Прекрасен стих! Много ми хареса! Браво, Младене!
  • Истина е, че когато пишеш своята лирика, ти диктува сърцето! Винаги влагаш толкова много чувства и емоции, които няма как да не се усетят!

    "След теб не мога пак да бъда цял,
    но разпилян - от любовта ти се прераждам."

    Прекрасно стихотворение! Поздравявам те, Младене!
  • Много е красиво! Жест на истински поет...
  • Красив стих! Поздрави, Мисана!
Предложения
: ??:??