Осми март
на Е.A.
На този ден се сещам винаги за теб -
по-нежна от ветрец в тревите...
Един от спомени обвит портрет
под купола овален на мечтите.
И питам се: заслужих ли те аз,
неверен Рицар дал ти свята клетва...?
От упор гледаш ме, застинала в анфас
и съвестта у мен сражава се с поета.
Ще бъдеш винаги самотен облак бял -
дъждец дарил за вечната ми жажда.
След теб не мога пак да бъда цял,
но разпилян - от любовта ти се прераждам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
