Останахме един във друг забити
Останахме един във друг - ками забити,
в една вековна и бездънна празнота.
Извади ли ни бог ще рукне скритото
и под руини ще ни погребе света.
И страшната си тайна ще я носим,
като повито пеленаче на гърди.
То призрак е на глъхнещи въпроси,
но няма никога от плът да се роди.
Тъй близостта е двойно по-голяма -
ще бродят търсещи се нашите тела
сред този свят изваян от измама
и между спомени докосващи чела.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
