26 авг. 2018 г., 22:00

Останахме един във друг забити 

  Поэзия
1179 20 13

Останахме един във друг - ками забити,
в една вековна и бездънна празнота.
Извади ли ни бог ще рукне скритото
и под руини ще ни погребе света.

И страшната си тайна ще я носим,
като повито пеленаче на гърди.
То призрак е на глъхнещи въпроси,
но няма никога от плът да се роди.

Тъй близостта е двойно по-голяма -
ще бродят търсещи се нашите тела
сред този свят изваян от измама
и между спомени докосващи чела.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Великолепен стих! Силни аплодисменти!
  • Oбречени на мълчание и тайна! Поклон, Младене и от мен.
  • Много силна поезия, изключителни метафори! Поздравления, Младен!
  • Каква трагична обреченост ме лъхна от този стих... Силно въздействащ си, Младене! Поздравявам те!
  • Много интересен поглед върху симбиозата между два индивида, поднесен по въздействащ поетичен начин! Прекрасен стих, Младене!
  • И не само заради мистицизма си мисля, защото Младен товари лирическия с някаква неопределеност, чиято съдба е скрита в него самия. И тази сложност е някак си скрита. Завоалиран текст множество предположения. Иначе изискан, стегнат и „без измама“ Поздрав!
  • Поздравления! Много силен стих!
  • Младене, ако ме попитат кой е най-добрият поет-мистик, ще кажа: Мисана! И няма да излъжа! Поздрави!
  • Останахме...най-важната думичка!
  • Поздравления за силната творба, Младен!
  • Много ми хареса...
    Поздрави, Младен!
  • И винаги като сега ще си задаваме въпроса къде е мястото ни в този или някой друг свят.
  • Неповторим!!!!! Физик, математик и шегобиец...поет заклет, а всъщност си като Ромео с думите.И този път вселенските въпроси си разнищил със земните неща .
Предложения
: ??:??