Потънали са в багри планинските баири,

                                                          сред тях възцарила се е глуха тишина.

                                                          Над полетялото ято, храна да дири,

                                                          пробил е облаците лъч светлина.

                                                          Оголила високи си върхари

                                                          гората бавно се съблича,

                                                          върху нацъфтелите сини минзухари

                                                          цветният ѝ пеньоар се свлича.

                                                          Носи се аромат на влага, мъх

                                                          от земята и листния килим.

                                                          Лек вятър, с леден дъх,

                                                          донася лай и мирис на дим.

                                                          В селото запустяло, долу в полето,

                                                          над малка къща пуши комин,

                                                          пушекът се вие, изписва в небето:

                                                          ,,Тука останал е все още един!"

                                                          Зад прозорчето ѝ, седнала в леглото,

                                                          стара майка взира се в пътната врата,

                                                          чака рожбата ѝ, че ще си дойде в гнездото,

                                                          преди в него, след огъня, да угасне жарта.

                                                          Заминала някога, с билет еднопосочен,

                                                          рожбата ѝ за далечна чужбина,

                                                          преживява там, като грешник заточен,

                                                          обърнала гръб на майка и родина.

                                                          Кацнало е на самотно дърво

                                                          ятото натъжено, изпратило есента,

                                                          в бяла премяна е запустялото село,

                                                          в малката къща загаснала е жарта.