Nov 7, 2017, 5:13 PM  

Останал е все още един

  Poetry » Other
600 0 0

                                                          Потънали са в багри планинските баири,

                                                          сред тях възцарила се е глуха тишина.

                                                          Над полетялото ято, храна да дири,

                                                          пробил е облаците лъч светлина.

                       

                                                          Оголила високи си върхари

                                                          гората бавно се съблича,

                                                          върху нацъфтелите сини минзухари

                                                          цветният ѝ пеньоар се свлича.

                 

                                                          Носи се аромат на влага, мъх

                                                          от земята и листния килим.

                                                          Лек вятър, с леден дъх,

                                                          донася лай и мирис на дим.

                                                   

                                                          В селото запустяло, долу в полето,

                                                          над малка къща пуши комин,

                                                          пушекът се вие, изписва в небето:

                                                          ,,Тука останал е все още един!"

                     

                                                          Зад прозорчето ѝ, седнала в леглото,

                                                          стара майка взира се в пътната врата,

                                                          чака рожбата ѝ, че ще си дойде в гнездото,

                                                          преди в него, след огъня, да угасне жарта.

                 

                                                          Заминала някога, с билет еднопосочен,

                                                          рожбата ѝ за далечна чужбина,

                                                          преживява там, като грешник заточен,

                                                          обърнала гръб на майка и родина.

                 

                                                          Кацнало е на самотно дърво

                                                          ятото натъжено, изпратило есента,

                                                          в бяла премяна е запустялото село,

                                                          в малката къща загаснала е жарта. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...