Остани! Остани!
Ще се
         любим,
                    нали?
На гранитния кухненски
                                        плот.
Ще целувам с очи
                              зажаднели гърди.
Зажаднели за страстен
                                     живот.
Докосни! Докосни
                              апогея у мен.
И греха сътвори.
Не мисли!
Изхвърлѝ,
               забравѝ
     изгорелия
ден.
Ще осъмнем ли
                        голи
                    във
плен?
По врата ти се
                       стичам.
И тичам
               с
                 целувки
             по
   труден
и 
  тесен
          терен.
Докосвам,
               обичам,
 изричам,
                 предричам.
 Извличам
                  човека
             от
мен.
А звярът
            се
    крие
във
клетка.
Поета
         те гледа...
Поета те гледа...
Луната е бледа.
И
   лед
е...